milan210 (Милан Милев)
128 91
Aug 6, 2009, 1:16 PM

Изпепелени думи 

  Poetry » Love
568 0 3

Безшумен е вече светът ми,

тъй мрачен и студен.

Без светлини са нощите ми,

сякаш мракът, като демон, се е настанил в мен.

Без думи са вече изреченията ми,

останали тъй загадъчни и скрити

в този мой отчаян ден.


Тихи молитви, безмълвни слова,

всяка казана дума е болка,

която остава във вечността.

Пътят от сърцето до устните е тъй далечен,

но пътят чезне някъде там, в дълбочината

и настава безкрайната тишина на нощта.


И аз може би съм в нея,

като тъжна струна, която мълчи, не свири,

а тихичко зове и трепери

от ледените искри на любовта.


А може би съм просто недовършен стих, 

с редове плачещи и с думи изпепеляващи,

които са затънали в изоставения свят 

на една самотна, скърбяща, умираща, погубваща се душа.

   
  Милан Милев
  24.06.09





© Милан Милев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??