Изпепелени думи
Безшумен е вече светът ми,
тъй мрачен и студен.
Без светлини са нощите ми,
сякаш мракът, като демон, се е настанил в мен.
Без думи са вече изреченията ми,
останали тъй загадъчни и скрити
в този мой отчаян ден.
Тихи молитви, безмълвни слова,
всяка казана дума е болка,
която остава във вечността.
Пътят от сърцето до устните е тъй далечен,
но пътят чезне някъде там, в дълбочината
и настава безкрайната тишина на нощта.
И аз може би съм в нея,
като тъжна струна, която мълчи, не свири,
а тихичко зове и трепери
от ледените искри на любовта.
А може би съм просто недовършен стих,
с редове плачещи и с думи изпепеляващи,
които са затънали в изоставения свят
на една самотна, скърбяща, умираща, погубваща се душа.
Милан Милев
24.06.09
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милан Милев Всички права запазени
