27 sept 2008, 12:26

Изпитание

  Poesía
555 0 3
     

             ИЗПИТАНИЕ

 

 

Не ме кори със женската омраза!

Не ме превръщай във парчета лед.

В живота ти с болката ще вляза.

Във тебе търся последния късмет.

 

 

Не ме изпитвай, както лед водата!

По пътя, зная, всичко ще се слее.

Не ме изпитвай само по следата.

Тя няма да е стъпка на пигмей.

 

 

Изпитай ме! Оставам ти закрила.

Изпитай ме във огън и беда!

И вярвам, ще намеря скрита сила.

Изпитай ме! И дай ми свобода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...