7 jul 2015, 12:42

Изпитание

  Poesía » Otra
536 0 0

Когато дойдат изпитания, аз знам –

ще трябва да воювам и да устоявам.

Но Ти, Исусе, ще си редом с мене там

и сила ще ми вливаш, да не се предавам.

 

Стоя отчаяна сред нищото и чакам,

не виждам сякаш изхода къде е.

Но Ти ми даваш сигурност такава,

че щом живееш и аз ще живея!

 

Променяш ме и някак неусетно

чрез болката градиш характер благ,

а аз с доверие и през сълзи приемам

да ме извайваш според волята си пак и пак.

 

Откъсват се парченца от душата ми –

изчистваш мръсотията, която в мен е впита.

Боли, оголваш ме, премахваш суетата ми,

със крясък тя от мен отива си сърдита!

 

И вместо рани да покрият мене цяла,

показва се любов – дълбоко скрита.

Душата ми сияе снежно бяла,

с кръвта Ти изцеляваща умита.

 

И сила, твърдост, вяра и надежда

заменят моето човешко отчаяние.

Със Тебе станах повече от победител,

преодолях поредното си изпитание!

 

Сега разбирам думите на Яков –

на трудностите с радост аз да гледам.

Така до Себе Си все повече ме приближаваш,

превърнал слабостта ми пак в победа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....