17 mar 2019, 17:35

Изпитание

603 0 0

Оставих частици от душата си по нашите земи.

Къде не бях, и в най-забутаните тъмнини,

и в най-прекрасните места.

Морето ме прегърна,

планините ме приютиха 

за тези две тежки и трудни години

на скитане.

Бездомна бях, неканена, неискана,

отритната и горещо прегръщана.

Бях дълго чакана надежда за едни

и най-големият кошмар за други.

Безпътна, ала откриваща и търсеща себе си.

Душата знае, има още път да извърви,

ще срещне, хем предателства, хем приятелства добри.

Накрая със сетни сили, ще докаже

идеалите си, и тихичко

ще си тръгне към дома, за да почине.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bez ime Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...