17 mar 2019, 17:35

Изпитание

601 0 0

Оставих частици от душата си по нашите земи.

Къде не бях, и в най-забутаните тъмнини,

и в най-прекрасните места.

Морето ме прегърна,

планините ме приютиха 

за тези две тежки и трудни години

на скитане.

Бездомна бях, неканена, неискана,

отритната и горещо прегръщана.

Бях дълго чакана надежда за едни

и най-големият кошмар за други.

Безпътна, ала откриваща и търсеща себе си.

Душата знае, има още път да извърви,

ще срещне, хем предателства, хем приятелства добри.

Накрая със сетни сили, ще докаже

идеалите си, и тихичко

ще си тръгне към дома, за да почине.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bez ime Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...