22 may 2007, 21:10

ИЗПИТАНИЕ

Poesía

636 0 0

                                ИЗПИТАНИЕ

             КОГАТО СЛУЧИ   СЕ   ДА БОЛЕДУВАШ,
             ПРЕД КАБИНЕТА НА ОПАШКА КРОТУВАШ.
             КАК ТИ СЕ ИСКА ОЩЕ ДА СИ МЛАД, ДОРИ
             ДА ТИЧАШ И   НИЩО ДА НЕ ТЕ БОЛИ.

            НО, УВИ, ГОДИНИТЕ ЛЕКО ОТЛИТАТ,
            ГЛАВА , РАВНОВЕСИЕ    ПОЛИТАТ.
            КОЛЕНЕТЕ СКЪРЦАТ БЕЗ УМОРА,
            НО УСМИХВАШ СЕ НА ВСИЧКИ ХОРА.

            ГЛЕДАШ ДЕЦА ОКОЛО ТЕБ С УМИЛЕНИЕ
            И НЕРВНИ ХОРА, ИЗГУБИЛИ ТЪРПЕНИЕ...
            ЕХ, ЖИВОТЕ, СВИДЕН   И   НА ВСИЧКИ МИЛ,
            ДАВАШ ИЗПИТАНИЕ И КАКВО ЛИ СИ РЕШИЛ?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0