24 abr 2007, 5:29

ИЗПИТАНИЕ

  Poesía
1.1K 0 12

Съдбата, изпитание ми прати,
тестува ме, дали ще устоя,
опияни ме,с дяволска измама,
остави ме, сама да избера.
Дали да грабна ябълката райска,
поднасяйки ми сладкият си сок,
забравила и гордост, и измама,
загърбила житейския урок.
Изпълни ме със щастие "наужким",
зароби ме с неистинска искра,
накара ме за миг да се почувствам,
харесвана, обичана, добра.
Но илюзията кратко трая,
оказа се поредния урок,
във който пак съдбата ми доказа,
че в този живот, РЕШАВА
САМО БОГ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса.Съдбата е немилостива,решава само бог!
  • Браво,мила!
  • Житейската мъдрост е най-трудното постижение на човек, затова се възхищавам на хора, който са я осъзнали?! Пожелавам ти още много такива красиви творби и успех в личен аспект?!
  • Много мъдър стих,Танче!
    Моите поздравления!
  • Ти СИ Харесвана, Обичана, Добра!
    Много хубаво, Таня!
    Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...