12 nov 2011, 18:00

Изпитание - защо ли?

  Poesía
1.1K 0 3

Изпитание - защо ли ?

 

Самичка в болничната стая,

скована с болка безпощадна

и мисълта - крилата птица жадна,

помахва тихо с мощните крила...

 

Как бързаме в забързаното време,

сами вредим си, даже и незнайно...

Раздаваме се... трепем се безкрайно

и идва, ох, изпитание - беда...

 

Защо ли Бог така мило ни възпира,

отнема бързина, отнема сила...?!

Така събужда мислите парливи,

какво творим... какво градиме живи...

 

Храна, прехрана безумно ни превръща

в самозабравил се материален роб...

Духовност, любов... обич всемогъща,

чрез болката във нас се връща...

 

06.11.2011 г. (в стая № 4, легло 4)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Настръхнах! Позната ми е тази болка и се страхувам....Живота е низ от изпитания, на които не винаги можем да отвърнем! Силна си, и бъди!
  • Мила Елена, твоя стих ме накара да се замисля дълбока над нещата от живота. За това , че всичко е преходно и което е било вчера, никога няма да се върне.
    Но, може би трябва да имаме такива моменти на изпитание в живота си, всъщност това доказва нашата праведност, сила и вяра в живота.
    Радвам се , че всичко е приключило успешно и ти отново си сред нас .
    Желая ти хубава и приказна вечер, и не само тази разбира се.
    Бъди здрава и силна!
    Недка

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...