12.11.2011 г., 18:00

Изпитание - защо ли?

1.1K 0 3

Изпитание - защо ли ?

 

Самичка в болничната стая,

скована с болка безпощадна

и мисълта - крилата птица жадна,

помахва тихо с мощните крила...

 

Как бързаме в забързаното време,

сами вредим си, даже и незнайно...

Раздаваме се... трепем се безкрайно

и идва, ох, изпитание - беда...

 

Защо ли Бог така мило ни възпира,

отнема бързина, отнема сила...?!

Така събужда мислите парливи,

какво творим... какво градиме живи...

 

Храна, прехрана безумно ни превръща

в самозабравил се материален роб...

Духовност, любов... обич всемогъща,

чрез болката във нас се връща...

 

06.11.2011 г. (в стая № 4, легло 4)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Настръхнах! Позната ми е тази болка и се страхувам....Живота е низ от изпитания, на които не винаги можем да отвърнем! Силна си, и бъди!
  • Мила Елена, твоя стих ме накара да се замисля дълбока над нещата от живота. За това , че всичко е преходно и което е било вчера, никога няма да се върне.
    Но, може би трябва да имаме такива моменти на изпитание в живота си, всъщност това доказва нашата праведност, сила и вяра в живота.
    Радвам се , че всичко е приключило успешно и ти отново си сред нас .
    Желая ти хубава и приказна вечер, и не само тази разбира се.
    Бъди здрава и силна!
    Недка

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...