калчева (Елена Калчева) калчева (Елена Калчева)
2 332
12.11.2011 г., 18:00

Изпитание - защо ли?

1.1K 0 3

Изпитание - защо ли ?

 

Самичка в болничната стая,

скована с болка безпощадна

и мисълта - крилата птица жадна,

помахва тихо с мощните крила...

 

Как бързаме в забързаното време,

сами вредим си, даже и незнайно...

Раздаваме се... трепем се безкрайно

и идва, ох, изпитание - беда...

 

Защо ли Бог така мило ни възпира,

отнема бързина, отнема сила...?!

Така събужда мислите парливи,

какво творим... какво градиме живи...

 

Храна, прехрана безумно ни превръща

в самозабравил се материален роб...

Духовност, любов... обич всемогъща,

чрез болката във нас се връща...

 

06.11.2011 г. (в стая № 4, легло 4)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • калчева (Елена Калчева)
    калчева (Елена Калчева)
    Благодаря!
  • alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    Настръхнах! Позната ми е тази болка и се страхувам....Живота е низ от изпитания, на които не винаги можем да отвърнем! Силна си, и бъди!
  • nedka51 (Недка Арабаджиева)
    nedka51 (Недка Арабаджиева)
    Мила Елена, твоя стих ме накара да се замисля дълбока над нещата от живота. За това , че всичко е преходно и което е било вчера, никога няма да се върне.
    Но, може би трябва да имаме такива моменти на изпитание в живота си, всъщност това доказва нашата праведност, сила и вяра в живота.
    Радвам се , че всичко е приключило успешно и ти отново си сред нас .
    Желая ти хубава и приказна вечер, и не само тази разбира се.
    Бъди здрава и силна!
    Недка

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0