18 jun 2017, 8:40  

Изпитания

  Poesía » Otra
1.7K 14 30

И притъмня, смрачи се изведнъж,

светът изгуби цвят и очертания...

Внезапно се изсипа онзи дъжд,

изпратен свише като  изпитание...

 

Не беше просто дъжд, порой валя! ...

И страх, и кал стихията донесе...

В душите белези остави тя,

стените пък забремени  със плесен...

 

А после – тишина... като преди!...

Но още мрачен тегне   небосводът...

Изчезнали са  нашите звезди...

Наказва ни великата природа...

 

Урокът  свърши!...И с последен гръм

си тръгва облакът дъждовен вече...

Със празен поглед гледаме навън...

Животът сякаш се край нас  оттече!...

 

Стените слънце пак ще изсуши.

И някак с тинята ще се преборим.

А  плесента във нашите души?...

За нея  време е  да  поговорим!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Количествените антиприродни натрупвания водят до качествени климатични изменения Или както се казва: "това е само началото", "по-лошото тепърва предстои" За съжаление и с душата на съвременния човек е същото покрай многото боклучава пропаганда наоколо....
  • !!!
  • Радвам се, Веселка!...
    Успешна седмица!...
  • Много е силно! Усетих дъжда...
  • Благодаря, Ивон!...Радвам се!...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...