Изпитания
И притъмня, смрачи се изведнъж,
светът изгуби цвят и очертания...
Внезапно се изсипа онзи дъжд,
изпратен свише като изпитание...
Не беше просто дъжд, порой валя! ...
И страх, и кал стихията донесе...
В душите белези остави тя,
стените пък забремени със плесен...
А после – тишина... като преди!...
Но още мрачен тегне небосводът...
Изчезнали са нашите звезди...
Наказва ни великата природа...
Урокът свърши!...И с последен гръм
си тръгва облакът дъждовен вече...
Със празен поглед гледаме навън...
Животът сякаш се край нас оттече!...
Стените слънце пак ще изсуши.
И някак с тинята ще се преборим.
А плесента във нашите души?...
За нея време е да поговорим!...
© Роберт All rights reserved.
Или както се казва: "това е само началото", "по-лошото тепърва предстои" 
