23 nov 2007, 17:28

Изплаках си очите

  Poesía
1.2K 0 1

Изплаках си очите

Откакто ти не си до мен
не стихват моите сълзи
и е мрачен моят ден,
а в мислите си само ти.

Сълзи по лицето ми се стичат,
но не може да ги видиш ти
и крещят, че те обичат,
пресъхват с болка две очи.

Боли ме, че сега те няма,
а от мене дори си тъй далече,
че не може да сме двама
и ти за мен, че плачеш вечер.

Не виждам вече нищо аз,
само за теб отворени са очите,
само ако те зърна, само тогаз
ще видя слънцето, цветята и реките.

Викам те някъде в безкрая,
а болката до смърт горчи,
с две изплакани очи на края
те моля само, не плачи.

Аз чувах стъпки в тъмнината,
аз исках да си ти, горях,
отвори вятърът вратата
и аз навеки ослепях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...