23 nov 2007, 17:28

Изплаках си очите

  Poesía
1.2K 0 1

Изплаках си очите

Откакто ти не си до мен
не стихват моите сълзи
и е мрачен моят ден,
а в мислите си само ти.

Сълзи по лицето ми се стичат,
но не може да ги видиш ти
и крещят, че те обичат,
пресъхват с болка две очи.

Боли ме, че сега те няма,
а от мене дори си тъй далече,
че не може да сме двама
и ти за мен, че плачеш вечер.

Не виждам вече нищо аз,
само за теб отворени са очите,
само ако те зърна, само тогаз
ще видя слънцето, цветята и реките.

Викам те някъде в безкрая,
а болката до смърт горчи,
с две изплакани очи на края
те моля само, не плачи.

Аз чувах стъпки в тъмнината,
аз исках да си ти, горях,
отвори вятърът вратата
и аз навеки ослепях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....