Изплаках си очите

Откакто ти не си до мен
не стихват моите сълзи
и е мрачен моят ден,
а в мислите си само ти.

Сълзи по лицето ми се стичат,
но не може да ги видиш ти
и крещят, че те обичат,
пресъхват с болка две очи.

Боли ме, че сега те няма,
а от мене дори си тъй далече,
че не може да сме двама
и ти за мен, че плачеш вечер.

Не виждам вече нищо аз,
само за теб отворени са очите,
само ако те зърна, само тогаз
ще видя слънцето, цветята и реките.

Викам те някъде в безкрая,
а болката до смърт горчи,
с две изплакани очи на края
те моля само, не плачи.

Аз чувах стъпки в тъмнината,
аз исках да си ти, горях,
отвори вятърът вратата
и аз навеки ослепях...