Vladi_89 (Владимир Петков)
71 83
13 may 2012, 21:07

Изплаках те с мастилени сълзи 

  Poesía » De amor
725 0 4

Изплаках те с мастилени сълзи,
че не се научих с истински да плача.
И изстрадах те с болезнените думи
на глупавата стихотворна рима.

 

В празна стая себе си затворил,
с бели листи прозорците зазидах.
Красиви думи върху тях изписал,
по малко своя свят фалшив създавах.


Усмивката ми в него бе оръжие,
гордо си я носех през деня.
А нощем всичко почваше да плаче,
очите ронеха сълза подир сълза.


Сякаш яростно със себе си се борех,
застанал с огледалото в лице.
И на глас кълнях и го проклинах -
глупавото влюбено сърце.

 

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Идеята е много добра!Позволи ми наглостта за малко критика, но римата не е глупава и не е зле да я пооправиш в първия куплет!Имаш потенциал!
  • Благодаря за хубавите думи Руми
  • Всички сме страдали и плакали!Всеки е проливал сълзи-и истински и фалшиви..Но колко по-прекрасни са усмивките!!!!Усмихвай се Влади,ще ти стане малко по-добре!Чудесно стихотворение!Благодаря!
Propuestas
: ??:??