Изплаках те с мастилени сълзи
Изплаках те с мастилени сълзи,
че не се научих с истински да плача.
И изстрадах те с болезнените думи
на глупавата стихотворна рима.
В празна стая себе си затворил,
с бели листи прозорците зазидах.
Красиви думи върху тях изписал,
по малко своя свят фалшив създавах.
Усмивката ми в него бе оръжие,
гордо си я носех през деня.
А нощем всичко почваше да плаче,
очите ронеха сълза подир сълза.
Сякаш яростно със себе си се борех,
застанал с огледалото в лице.
И на глас кълнях и го проклинах -
глупавото влюбено сърце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Петков Todos los derechos reservados
