Изплакана съдба

24 mar 2016, 18:41

Poesía » Civil

1966 2 21

Родил се беше в тъмнина,
пораснал бе, загърнат в нея,
в съня си виждаше света,
а денем пееше за него.
Научи се да свири сам,
цигулката другар му беше,
засвиреше ли, чуден плам
разпалваше се и гореше.
На сцената за първи път
стоеше, взрян във тишината,
изправен бе, като пред съд,
оставил всичко на съдбата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Изплакана съдба

Искате да прочетете повече?

Propuestas