Mar 24, 2016, 6:41 PM

Изплакана съдба 

  Poetry » Civilian
1968 2 21
Родил се беше в тъмнина,
пораснал бе, загърнат в нея,
в съня си виждаше света,
а денем пееше за него.
Научи се да свири сам,
цигулката другар му беше,
засвиреше ли, чуден плам
разпалваше се и гореше.
На сцената за първи път
стоеше, взрян във тишината,
изправен бе, като пред съд,
оставил всичко на съдбата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??