4 nov 2017, 13:08

Изплакано стихотворение 

  Poesía
447 6 6


Светло ми е насред гробище,
нищо че другите плачат.
Сбират се кълбести облаци,
за да омесят погача.

 

Гладни за хляба са живите.
Оттатък всички са сити.
В земята черна преливаме
за всеки небесен жител.

 

Черно е виното, ангели.
Сладко-горчиво от мъка.
Елате да ни нахраните
с небесната си заръка.

 

Живите страдат. Човешко е.
От болката ми е светло.
Небето плаче над свещите
с очите чисти на цвете.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??