Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
4.11.2017 г., 13:08 ч.

Изплакано стихотворение 

  Поезия
449 6 6


Светло ми е насред гробище,
нищо че другите плачат.
Сбират се кълбести облаци,
за да омесят погача.

 

Гладни за хляба са живите.
Оттатък всички са сити.
В земята черна преливаме
за всеки небесен жител.

 

Черно е виното, ангели.
Сладко-горчиво от мъка.
Елате да ни нахраните
с небесната си заръка.

 

Живите страдат. Човешко е.
От болката ми е светло.
Небето плаче над свещите
с очите чисти на цвете.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??