Отново сме заедно пред моята врата.
Готови сме за нови грехове.
Ръцете ти изгарят ми плътта.
И преплитаме тела и светове.
Впити устни, усещам, че горя.
Заедно се чувстваме като богове.
В очите ни чете се страстта.
А съседите ни чуват викове.
Ръцете ми хващат те за косата.
Сякаш някой Дявола иска да призове.
Стон... след стон, слагам си рогата.
Избухваме в мощни викове.
И двамата се губим в нощта.
Точно... като в нечии стихове.
© Мартин Василев Todos los derechos reservados