face04 (Таня Кирилова)
163 3746
2 ene 2008, 9:45

Изповед 

  Poesía
461 0 9

Самотно е без теб, когато идваш.

Самотно е без теб, когато си отиваш.

Зареян поглед, някак плах...

И пак с въздишка тръгвам в твоя впряг.

Не мога да съм друга.

Не искам да съм друга.

Толкова съм твоя, че съм друга.

В едно тела, мечти сме вплели.

Отричаме се, молим, плачем.

Но никога не тръгваме към края,

от страх в едно душите си да слеем.

 

На няколко пресечки

от някаква безумна страст сме само.

И няма сила, няма воля да ни върне

в спомени за другото начало.

Не се корим, но знаем, че е вярно

и пак целуваме се в огледало.

Отвръщам поглед и не вярвам,

че там си друг

и е пак начало.

Откъснат вик отронвам само

и вярвам, че е в спомен преживян.

Таня Кирилова

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички за комплиментите!Нека сме с усмивки на лицата и радост във сърцата!Щастлива Нова Година!
  • Трогна ме, мила Таня...прекрасен стих.
    чувстено и обичащо.с много обич за теб.
  • Много ми хареса, Таня...!!!
  • Едва ли, има спомени, които не се преживяват, само се скриват от самите нас.
    Браво!
  • Но никога не тръгваме към края,

    от страх в едно душите си да слеем...
    Поздрави за усещането, което постигаш с този стих! Познати, много силни и истинсти чувства!
  • Браво и от мен!
    Позздравления!
    Чудесен стих!
  • Силен стих!Хареса ми!За много години!
  • Много ми хареса !
    Поздравления !
    За много години !
  • "На няколко пресечки
    от някаква безумна страст сме само."
    Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??