Изповед
Самотно е без теб, когато идваш.
Самотно е без теб, когато си отиваш.
Зареян поглед, някак плах...
И пак с въздишка тръгвам в твоя впряг.
Не мога да съм друга.
Не искам да съм друга.
Толкова съм твоя, че съм друга.
В едно тела, мечти сме вплели.
Отричаме се, молим, плачем.
Но никога не тръгваме към края,
от страх в едно душите си да слеем.
На няколко пресечки
от някаква безумна страст сме само.
И няма сила, няма воля да ни върне
в спомени за другото начало.
Не се корим, но знаем, че е вярно
и пак целуваме се в огледало.
Отвръщам поглед и не вярвам,
че там си друг
и е пак начало.
Откъснат вик отронвам само
и вярвам, че е в спомен преживян.
Таня КириловаХотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
