19 sept 2010, 11:28

Изповед

888 0 1

     ИЗПОВЕД

 

Често ме пробожда тази тайна болка,

спирам се, дъха си притаявам,

сърцето ми прескача задължителните паузи

и всичко в мене става възклицателно –

и думите, и чувствата, и погледът, и устните.

Очите ми изпиват през миглите ти светлината,

от устните ти вземам тишина

и възклицателните стават въпросителни –

и в думите, и в чувствата, и в погледите, и във устните.

Сънят пристига, както винаги навреме

и въпросителните тихо лягат

и се превръщат в многоточия –

от думите, от чувствата, от погледите и от устните.

Сред сънищните бездни

като кристални капки от изкъпано над нас небе

многоточията стават точка.

Допирна точка на едно вълшебно сливане –

на думите, на чувствата, на погледите и на устните.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...