Изповед

     ИЗПОВЕД

Често ме пробожда тази тайна болка,

спирам се, дъха си притаявам,

сърцето ми прескача задължителните паузи

и всичко в мене става възклицателно –

и думите, и чувствата, и погледът, и устните.

Очите ми изпиват през миглите ти светлината,

от устните ти вземам тишина

и възклицателните стават въпросителни –

и в думите, и в чувствата, и в погледите, и във устните.

Сънят пристига, както винаги навреме

и въпросителните тихо лягат

и се превръщат в многоточия –

от думите, от чувствата, от погледите и от устните.

Сред сънищните бездни

като кристални капки от изкъпано над нас небе

многоточията стават точка.

Допирна точка на едно вълшебно сливане –

на думите, на чувствата, на погледите и на устните.