1 jul 2011, 10:04

Изповед

1.1K 0 1

              Всичко започна на шега.

              Горещи погледи,

              казани много силни думи,

              историята на двама влюбени.

              Любовта, тъй сладко изживяна,

              се превърна в шепа пепел

              след тежката раздяла.

              Съдба на една жена,

              която бе напусната от любовта.

              Какво да прави тя сега?

              Да продължи с високо вдигната глава,

              или да се опита да си върне любовта.

              Много е тежка нейната съдба

              и ще е трудно да продължи

              напред сега.

              Съдба, защо тъй нарани чистата душа

              на младата жена ?

              Защо покри със сиви дни

              нейните тъй щастливи младини.

              Тя искаше само обичта и топлота,

              която бе дарила на любовта.

              История за една наранена душа,

              за дни, прекарани в самота.

              В лутане да търси любовта,

              накрая остана сама.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Паскова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...