Jul 1, 2011, 10:04 AM

Изповед

  Poetry » Love
1.1K 0 1

              Всичко започна на шега.

              Горещи погледи,

              казани много силни думи,

              историята на двама влюбени.

              Любовта, тъй сладко изживяна,

              се превърна в шепа пепел

              след тежката раздяла.

              Съдба на една жена,

              която бе напусната от любовта.

              Какво да прави тя сега?

              Да продължи с високо вдигната глава,

              или да се опита да си върне любовта.

              Много е тежка нейната съдба

              и ще е трудно да продължи

              напред сега.

              Съдба, защо тъй нарани чистата душа

              на младата жена ?

              Защо покри със сиви дни

              нейните тъй щастливи младини.

              Тя искаше само обичта и топлота,

              която бе дарила на любовта.

              История за една наранена душа,

              за дни, прекарани в самота.

              В лутане да търси любовта,

              накрая остана сама.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Паскова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....