4 jun 2016, 23:34

Изповед

  Poesía » Otra
856 0 0

"Ти, мойто Вчера, няма да го бараш!"


Любов... неспособен да те отричам.
Ранен и лишен.
Търсих къде е вината.
Нямах право да съдя.
Намирах я в мен си.
Спъвах се в условности
възпитание?

Ценности -
"не пожелавай жената на ближния"...
Осъзнах късно -
любовта е безусловна,
ад,
въпроси безчет,
няма път назад във времето.
Сам продължавам по детски
в други небеса.
Лъжа и истина,
относителности.
Нима в орис най-безчестна живея?
Не бягам, нося кръста си,
търся утеха...


Пия горчивата чаша,
бездънна е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Добрин Димитров Todos los derechos reservados

Провокиран от стих на Таня Мезева,

написах моята изповед никому ненужна. 

Жегна ме "обрича се на орис, най-безчестна."

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....