Изповед

"Ти, мойто Вчера, няма да го бараш!"

Любов... неспособен да те отричам.
Ранен и лишен.
Търсих къде е вината.
Нямах право да съдя.
Намирах я в мен си.
Спъвах се в условности
възпитание?

Ценности -
"не пожелавай жената на ближния"...
Осъзнах късно -
любовта е безусловна,
ад,
въпроси безчет,
няма път назад във времето.
Сам продължавам по детски
в други небеса.
Лъжа и истина,
относителности.
Нима в орис най-безчестна живея?
Не бягам, нося кръста си,
търся утеха...

Пия горчивата чаша,
бездънна е.