2 abr 2017, 19:44

Изповед

  Poesía » Otra
680 0 0

Пътеките към мен сама затворих.

Натрупах преспи – ледена стена.

Ранена от предателства, измени,

да преболея болката сама.

 

Сърцето със спокоен ритъм

да отброява земните ми дни.

Заключено със тежки катинари,

на всички и за  да всичко да прости.

 

... Но мъдростта не ми е отредена!

Светът навън все някак ме зове.

Навярно с тази участ съм родена –

да ме разпъват всички ветрове.

 

Да ме изгарят лумнали пожари.

Безсъница в очите да люти.

От нещо винаги да съм ранена,

за нещо все да ме боли...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Марковска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...