11 ene 2023, 9:04

Изповед

533 1 0

Отдавна виждам-даже не съм млад,

напразно е за младост да мечтая.

В душата вече вее хлад,

приготвям се да дойде края.

 

Любов, ти бе за мене рая,

слуга ти бях през целия живот.

Да имах два живота, зная-

бих пазил те като безценен плод.

 

Ти сладка бе, си го признавам,

но ползвах те като трамвая.

Сега отново се надявам

да донесеш за мен омая.

 

За теб е ,може би, все тая

кеф да направиш на старик,

но аз магия ще ти бая-

да ми доставиш този миг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...