Изповед

Отдавна виждам-даже не съм млад,

напразно е за младост да мечтая.

В душата вече вее хлад,

приготвям се да дойде края.

Любов, ти бе за мене рая,

слуга ти бях през целия живот.

Да имах два живота, зная-

бих пазил те като безценен плод.

Ти сладка бе, си го признавам,

но ползвах те като трамвая.

Сега отново се надявам

да донесеш за мен омая.

За теб е ,може би, все тая

кеф да направиш на старик,

но аз магия ще ти бая-

да ми доставиш този миг!