sols (Монс)
9 18
12 jun 2011, 11:12

Изповед 

  Poesía » De amor
712 0 3

Живея в свят, от мъка изтъкан -

понякога я виждам във очите ти.

И в моите я има, точно там,

където вечер ронят се сълзите ни...

Нощта е тъмна и студена, без звезди,

една цигара осветява тъмнината.

Ала и тя безмилостно гори,

припуква леко, нарушава тишината...

И бавничко умира. Като нас.

А всъщност не умираме ли всички?

... е, аз искам искрено във моя сетен час

да съм обичана. А ти не искаш ли?

© Монс Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??