sols (Монс)
9 18
Jun 12, 2011, 11:12 AM

Изповед 

  Poetry » Love
720 0 3

Живея в свят, от мъка изтъкан -

понякога я виждам във очите ти.

И в моите я има, точно там,

където вечер ронят се сълзите ни...

Нощта е тъмна и студена, без звезди,

една цигара осветява тъмнината.

Ала и тя безмилостно гори,

припуква леко, нарушава тишината...

И бавничко умира. Като нас.

А всъщност не умираме ли всички?

... е, аз искам искрено във моя сетен час

да съм обичана. А ти не искаш ли?

© Монс All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??