Живея в свят, от мъка изтъкан -
понякога я виждам във очите ти.
И в моите я има, точно там,
където вечер ронят се сълзите ни...
Нощта е тъмна и студена, без звезди,
една цигара осветява тъмнината.
Ала и тя безмилостно гори,
припуква леко, нарушава тишината...
И бавничко умира. Като нас.
А всъщност не умираме ли всички?
... е, аз искам искрено във моя сетен час
да съм обичана. А ти не искаш ли?