В шеметен бяг въртяха се дните.
Боляха очите от лудия пъстър пазар,
а земната сладост предсмъртно горчеше.
Залитах към бездната...
от тъпата болка в коляното.
След глупаво спъване и после пропадане
в присмехулната кал...
грехът ме гнетеше.
Как търсих опора неистово
във движещ се пясък,
а в тъмното страхове се множаха...
Не знаех цената на хляба,
а жертвата нямаше смисъл!
Подхвърли ми Някой тогава
безценното зрънце на Вярата,
от него се стоплих и стана ми светло...
Опитах вкуса на кръвта Ти,
разбрах и за жертвата.
В средата на пътя, осеян със тръни,
аз Твоята прошка изпросих.
А Ти милостиво, с любов всеотдайна,
по пътя нелек на ръце си ме носил!
© Александра Сергеевна Todos los derechos reservados