23 may 2007, 9:40

ИЗПОВЕД 

  Poesía
623 0 8
 

Изтрих те от сърцето и ума си,

не зная как, но го направих...

Прогоних те и от дома си,

от болката безкрайна се избавих!

Вървя по пътя си съдбовен,

вървя и мисля си за теб...

За този мой копнеж чутовен

по теб, безумен, несломен!!

Усмихвам се на трепетните струни,

болезнено опънати във мен...

И преко болката, обичам,

запазвам този спомен съкровен!!

И лутам се, и питам непрестанно,

сърцето питам... а защо мълчи?!

Тупти във своя ритъм безотказно

и сякаш ми нашепва: "Обичай, не плачи!

Изстрадай любовта!!!

Облей я в болка и се прероди.

Не страдай ни за миг от суета

Обичай!!!... Вечно влюбен остани!"

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "...Изстрадай любовта!!!

    Облей я в болка и се прероди..."
    Великолепно!!!!!!!!!!!!!!
  • Браво,мила!
    Прекрасно е да си влюбен!
    Остани си такава мила!
    Поздравления!
  • "Тупти във своя ритъм безотказно
    и сякаш ми нашепва: "Обичай, не плачи!
    Изстрадай любовта!!!
    Облей я в болка и се прероди.
    Не страдай ни за миг от суета
    Обичай!!!... Вечно влюбен остани!" "

    Много хубав стих, Деси!!! Поздрави!!!
  • Благодаря, на всички!
    Ани, аз съм перманентно влюбена....във всичко!
  • Вечно влюбена остани, Деси!
    Поздрави за хубавия стих!
  • Поздрав и от мен за красивия стих!
  • Хубаво пожелание!!
    Поздрав!
  • "Облей я в болка и се прероди..."
    Перфектно!
Propuestas
: ??:??