ИЗПОВЕД
Изтрих те от сърцето и ума си,
не зная как, но го направих...
Прогоних те и от дома си,
от болката безкрайна се избавих!
Вървя по пътя си съдбовен,
вървя и мисля си за теб...
За този мой копнеж чутовен
по теб, безумен, несломен!!
Усмихвам се на трепетните струни,
болезнено опънати във мен...
И преко болката, обичам,
запазвам този спомен съкровен!!
И лутам се, и питам непрестанно,
сърцето питам... а защо мълчи?!
Тупти във своя ритъм безотказно
и сякаш ми нашепва: "Обичай, не плачи!
Изстрадай любовта!!!
Облей я в болка и се прероди.
Не страдай ни за миг от суета
Обичай!!!... Вечно влюбен остани!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
