13 jul 2010, 15:47

Изповед на бъдещ призрак

  Poesía » Otra
972 0 1

Всяка дума, късно е, вече избледнява.

Всяка струна се къса, последната все повече изтънява.

Всеки ред изчезва в пламъци! Запалени

от "поет", а всяка негова глътка въздух запленява

в кръг от болка като лед. Ръката му спира,

умът отказва да го слуша, докато структурира

стари думи, скрити във кутия.

Тя крие също снимки и спомени, нови изкривени прави,

 в които затънал е до шия и дори да не му се нрави.

Няма право на избор, когато сам е прогонил всичко,

за  което означавал той е нещо.

А горната фраза естествено е огледална.

Удавен в липсата на рима и темата банална.

Умрял веднъж, а може би костюмът черен му отива!

Обесен от емоции, но бесилото се срива!

Обсебен с панически гняв, заразен с драма!

Загубил сложната игра на шах и дама.

Черен, бял, сив - НЕ! - БЕЗЦВЕТЕН!

Със знаме-дрипа - от горящите редове!

Победен и съжаляващ под приятно тъмното небе.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиян Ривери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...