Изповед на бъдещ призрак

Всяка дума, късно е, вече избледнява.

Всяка струна се къса, последната все повече изтънява.

Всеки ред изчезва в пламъци! Запалени

от "поет", а всяка негова глътка въздух запленява

в кръг от болка като лед. Ръката му спира,

умът отказва да го слуша, докато структурира

стари думи, скрити във кутия.

Тя крие също снимки и спомени, нови изкривени прави,

 в които затънал е до шия и дори да не му се нрави.

Няма право на избор, когато сам е прогонил всичко,

за  което означавал той е нещо.

А горната фраза естествено е огледална.

Удавен в липсата на рима и темата банална.

Умрял веднъж, а може би костюмът черен му отива!

Обесен от емоции, но бесилото се срива!

Обсебен с панически гняв, заразен с драма!

Загубил сложната игра на шах и дама.

Черен, бял, сив - НЕ! - БЕЗЦВЕТЕН!

Със знаме-дрипа - от горящите редове!

Победен и съжаляващ под приятно тъмното небе.