Всяка дума, късно е, вече избледнява.
Всяка струна се къса, последната все повече изтънява.
Всеки ред изчезва в пламъци! Запалени
от "поет", а всяка негова глътка въздух запленява
в кръг от болка като лед. Ръката му спира,
умът отказва да го слуша, докато структурира
стари думи, скрити във кутия.
Тя крие също снимки и спомени, нови изкривени прави,
в които затънал е до шия и дори да не му се нрави.
Няма право на избор, когато сам е прогонил всичко,
за което означавал той е нещо.
А горната фраза естествено е огледална. ...