Всяка дума, късно е, вече избледнява.
Всяка струна се къса, последната все повече изтънява.
Всеки ред изчезва в пламъци! Запалени
от "поет", а всяка негова глътка въздух запленява
в кръг от болка като лед. Ръката му спира,
умът отказва да го слуша, докато структурира
стари думи, скрити във кутия.
Тя крие също снимки и спомени, нови изкривени прави,
в които затънал е до шия и дори да не му се нрави.
Няма право на избор, когато сам е прогонил всичко,
за което означавал той е нещо.
А горната фраза естествено е огледална.
Удавен в липсата на рима и темата банална.
Умрял веднъж, а може би костюмът черен му отива!
Обесен от емоции, но бесилото се срива!
Обсебен с панически гняв, заразен с драма!
Загубил сложната игра на шах и дама.
Черен, бял, сив - НЕ! - БЕЗЦВЕТЕН!
Със знаме-дрипа - от горящите редове!
Победен и съжаляващ под приятно тъмното небе.
© Сиян Ривери All rights reserved.