13.07.2010 г., 15:47

Изповед на бъдещ призрак

971 0 1

Всяка дума, късно е, вече избледнява.

Всяка струна се къса, последната все повече изтънява.

Всеки ред изчезва в пламъци! Запалени

от "поет", а всяка негова глътка въздух запленява

в кръг от болка като лед. Ръката му спира,

умът отказва да го слуша, докато структурира

стари думи, скрити във кутия.

Тя крие също снимки и спомени, нови изкривени прави,

 в които затънал е до шия и дори да не му се нрави.

Няма право на избор, когато сам е прогонил всичко,

за  което означавал той е нещо.

А горната фраза естествено е огледална.

Удавен в липсата на рима и темата банална.

Умрял веднъж, а може би костюмът черен му отива!

Обесен от емоции, но бесилото се срива!

Обсебен с панически гняв, заразен с драма!

Загубил сложната игра на шах и дама.

Черен, бял, сив - НЕ! - БЕЗЦВЕТЕН!

Със знаме-дрипа - от горящите редове!

Победен и съжаляващ под приятно тъмното небе.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиян Ривери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...