Изповед на един лунатик , който искаше да пръсне мозъка си!

        
Четири дена до пълнолуние!
Четири!
До тогава видения!
И кошмари , и болка ,
и някоя диагноза ,
и някоя доза ,
по нечие мнение!

  *    *    *
Нищо за ядене-
или ще трябва да ловя?
-Пак?
-За нищо на света!
Ще изям себе си
за назидание на червеите ,
ще се самопогреба!
Аз не съм раждан и не мога да умра!
После ще почакам четири дена
и лудостта ще изчезне сама ,
това е толкова време!
Няма да издържа!

  *    *    *
Още една диагноза ,
още една доза ,
още един сън
и още един ден зад гърба ми!
Останаха три!
Уви!Пак не са малко!
А ще бъде жалко
ако се предам така...
Гласът ме кани ,
а главата ми изтръпва!
Всичко се обърка и
мисля , че изгубих пътя
...или пък греша...

  *    *    *
Кой ден сме?
И защо съм сам?
И защо не знам къде съм?
Мисълта е убиец ,
не искам да мисля ,
ще избистря ума си!
Всичко е в пепел ,
дали съм припаднал
или не съм устоял
на желанието
да не бъда никога цял?!
Още два дена...
...цели два дена!

  *    *    *
Сънувам ли , че спя?
Реалността е излишна ,
ако знаеш как да я използваш!
Спомените са фатални!
Дните са фекални...
По тръбите тече кръв ,
а отровата е в нашите вени!
Нищо не ни трябва!
Отдавна сме презаредени!
Лудостта ме отвлича в безкрая ,
но зная ,
че утре е последният ден
тук!
Утре е краят!

  *    *    *
Питаш ме защо си празен?
Защо душата ти изгасна?
Пожела си да желаеш силно
и светът се преобърна!
Не се ли радваш?
Желанието ти се сбъдна!
Ето я и светлината!
Ето го краят!
Мисля ,
че изобщо не зная ,
кога дойде всичко ,
кога деградирах ,
кога се изправих
и гордо излязох от рая...!