6 ene 2008, 15:35

Изповед на една звезда

  Poesía
1.5K 0 16
Вървях единствено
по пътища с сърца...
Вървях и търсех своето.
Безбройни срещи имах
с любовта...
И много, много спомени...

В нозете ми разстилаха цветя,
които после хвърлях
на забравата...
От мойте устни пиеха нега,
пред извора на своя грях
застанали...

Днес няма спомен в моето сърце,
за който с нежност
да не помня...
... Съдбата ми, като портрет
на Пикасо... изглежда
... странно достоверна.

... Сега стоя пред своя съд
без мисълта... за разкаяние.
Раздадох водопад любов...
Получих... океан признание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...