6 ene 2008, 15:35

Изповед на една звезда

  Poesía
1.5K 0 16
Вървях единствено
по пътища с сърца...
Вървях и търсех своето.
Безбройни срещи имах
с любовта...
И много, много спомени...

В нозете ми разстилаха цветя,
които после хвърлях
на забравата...
От мойте устни пиеха нега,
пред извора на своя грях
застанали...

Днес няма спомен в моето сърце,
за който с нежност
да не помня...
... Съдбата ми, като портрет
на Пикасо... изглежда
... странно достоверна.

... Сега стоя пред своя съд
без мисълта... за разкаяние.
Раздадох водопад любов...
Получих... океан признание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...