Изповед на една звезда
Вървях единствено
по пътища с сърца...
Вървях и търсех своето.
Безбройни срещи имах
с любовта...
И много, много спомени...
В нозете ми разстилаха цветя,
които после хвърлях
на забравата...
От мойте устни пиеха нега,
пред извора на своя грях
застанали...
Днес няма спомен в моето сърце,
за който с нежност
да не помня...
... Съдбата ми, като портрет
на Пикасо... изглежда
... странно достоверна.
... Сега стоя пред своя съд
без мисълта... за разкаяние.
Раздадох водопад любов...
Получих... океан признание.
по пътища с сърца...
Вървях и търсех своето.
Безбройни срещи имах
с любовта...
И много, много спомени...
В нозете ми разстилаха цветя,
които после хвърлях
на забравата...
От мойте устни пиеха нега,
пред извора на своя грях
застанали...
Днес няма спомен в моето сърце,
за който с нежност
да не помня...
... Съдбата ми, като портрет
на Пикасо... изглежда
... странно достоверна.
... Сега стоя пред своя съд
без мисълта... за разкаяние.
Раздадох водопад любов...
Получих... океан признание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
