29 abr 2005, 11:05

Изповед на Разпети петък

  Poesía
2.1K 0 2
Бунтува се
ранимата ми гордост,
по плътски не иска
да отстъпи право
на духовните закони.
Все своето търси,
обиди не търпи,
безобразничи, завижда,
все се превъзнася.
Гневи се, сърди се, когато
лишения и несгоди понася,
макар да знае,
че болката е свята.
Разпятието златно
от гърдите си не свалям,
а кръста си да понеса отказвам.
Господи, ти си милостив,
а аз сама се самонаказвам -
далече от Теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Можеш да помислиш пак върху ритъма, ако решиш.
  • Допадат ми творбите ти. Може би защото са много близо до мен, а може би - защото са вдъхновени и талантливи! Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...