29.04.2005 г., 11:05

Изповед на Разпети петък

2.1K 0 2
Бунтува се
ранимата ми гордост,
по плътски не иска
да отстъпи право
на духовните закони.
Все своето търси,
обиди не търпи,
безобразничи, завижда,
все се превъзнася.
Гневи се, сърди се, когато
лишения и несгоди понася,
макар да знае,
че болката е свята.
Разпятието златно
от гърдите си не свалям,
а кръста си да понеса отказвам.
Господи, ти си милостив,
а аз сама се самонаказвам -
далече от Теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Можеш да помислиш пак върху ритъма, ако решиш.
  • Допадат ми творбите ти. Може би защото са много близо до мен, а може би - защото са вдъхновени и талантливи! Поздрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...