29.04.2005 г., 11:05

Изповед на Разпети петък

2.1K 0 2
Бунтува се
ранимата ми гордост,
по плътски не иска
да отстъпи право
на духовните закони.
Все своето търси,
обиди не търпи,
безобразничи, завижда,
все се превъзнася.
Гневи се, сърди се, когато
лишения и несгоди понася,
макар да знае,
че болката е свята.
Разпятието златно
от гърдите си не свалям,
а кръста си да понеса отказвам.
Господи, ти си милостив,
а аз сама се самонаказвам -
далече от Теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Можеш да помислиш пак върху ритъма, ако решиш.
  • Допадат ми творбите ти. Може би защото са много близо до мен, а може би - защото са вдъхновени и талантливи! Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...