Apr 29, 2005, 11:05 AM

Изповед на Разпети петък

  Poetry
2.1K 0 2
Бунтува се
ранимата ми гордост,
по плътски не иска
да отстъпи право
на духовните закони.
Все своето търси,
обиди не търпи,
безобразничи, завижда,
все се превъзнася.
Гневи се, сърди се, когато
лишения и несгоди понася,
макар да знае,
че болката е свята.
Разпятието златно
от гърдите си не свалям,
а кръста си да понеса отказвам.
Господи, ти си милостив,
а аз сама се самонаказвам -
далече от Теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Можеш да помислиш пак върху ритъма, ако решиш.
  • Допадат ми творбите ти. Може би защото са много близо до мен, а може би - защото са вдъхновени и талантливи! Поздрави!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...