Изповед, вариант трети

Изповед, вариант трети

За любовта Човек ще стана,
от искреност ще заблестя!
Най-скъпа тя за мен  остана,
в сърцето ми живее тя!

Тя- майка е на красотата.
И извора на радостта.
По-вечна е от Времената.
По- млада е от Младостта.

Потърсиш ли любов със сила-
от тебе ще избяга тя...
По-скоро би света взривила,
но не да е на колена!

Със злато тя не се купува!
Тя иска пълна свобода.
На никого тя не робува!
Страхува се от тъмнина...

Тя цялото сърце изисква,
на части тя не го дели!
Хитруваш ли, поемаш риска,
на дъното да те свали!

Щастлив съм аз дорде я имам!
От този свят не се боя!
Без нея- идва мойта зима,
и няма да я преболя...

Когато тя е споделена,
ти си на Седмото небе!
Но караш ли я със остена,
тя с нокти ще те одере!

Щастлив е който Любов има,
но е обвързан без предел!
Тя взе от мен каквото имах
и ме направи ХЕКРЕДЕЛ.

118