От теб научих толкова неща,
щом следвах те нахално по петите.
Дори разбрах, угасне ли свещта,
аз пътя ще намирам по звездите.
Научих се решения да вземам.
Научих се и че безгрешни няма.
Успеха и провала да приемам
без да изпадам във излишна драма.
Научих се на вяра в мен самата.
Щом падна веднага да се изправям.
Че хората са гости на земята.
Главата си от страх да не заравям.
Да изразя аз своето признание
не мога нито с думи, нито с лик.
Награда за учител по призвание
е само най-достоен ученик
© Таня Гулериа Todos los derechos reservados