9 ago 2022, 9:49

Изповедта на гората(видяно в Рила)

657 1 1

Ти, който жаждата си утоляваш

със бистрата вода помни,

че тези извори са мои

и чистотата им пази

 

Ти, който въздух дишаш ароматен

не забравяй-той е мой

Създавам аз лъхът му приятен

и дишаш горския покой

 

Ти, който слушаш птичи трели

на весели певци крилати

помни, че в моя са прослава

създавам аз това богатство...

 

Без мен земята ще загине

ще литнат веселите птички

ще се превърне във пустиня

щом ручеите и пресъхнат

 

Без мен и въздухът прекрасен

ще се отрови безвъзвратно

и ще изчезне красотата

на този земен рай безславно

 

Затуй пази ме и обичай

и съхрани ме на всегда,

за да може да те има

и занапред във вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...