Ти, който жаждата си утоляваш
със бистрата вода помни,
че тези извори са мои
и чистотата им пази
Ти, който въздух дишаш ароматен
не забравяй-той е мой
Създавам аз лъхът му приятен
и дишаш горския покой
Ти, който слушаш птичи трели
на весели певци крилати
помни, че в моя са прослава
създавам аз това богатство...
Без мен земята ще загине
ще литнат веселите птички
ще се превърне във пустиня
щом ручеите и пресъхнат
Без мен и въздухът прекрасен
ще се отрови безвъзвратно
и ще изчезне красотата
на този земен рай безславно
Затуй пази ме и обичай
и съхрани ме на всегда,
за да може да те има
и занапред във вечността.
© Росица Георгиева Todos los derechos reservados