Изповедта на проста сълза

26 mar 2008, 17:24

Poesía » De amor

685 0 2

Плъзва се бавно,

по устни от лед.

Пада, изчезва

и нова я следва.

Погубва се и в забрава

търси любовен завет.

Нима не съзнаваш,

това е сълза,

поредната капка

погубва света.

Не, той нехае

за нейната болка.

Да обича не знае.

Да страда мечтае.

Но сълзите не спират,

светът е голям.

Сърцата умират,

от обичта ги е срам.

Това е съдбата на проста сълза.

А не мечтата на мнима тъга.

Не е послание или игра,

а живот след смъртта,

последен трепет от любовта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.