Изповедта на проста сълза
Плъзва се бавно,
по устни от лед.
Пада, изчезва
и нова я следва.
Погубва се и в забрава
търси любовен завет.
Нима не съзнаваш,
това е сълза,
поредната капка
погубва света.
Не, той нехае
за нейната болка.
Да обича не знае.
Да страда мечтае.
Но сълзите не спират,
светът е голям.
Сърцата умират,
от обичта ги е срам.
Това е съдбата на проста сълза.
А не мечтата на мнима тъга.
Не е послание или игра,
а живот след смъртта,
последен трепет от любовта!
© Лия Василева All rights reserved.
