20 abr 2007, 21:23

ИЗПОВЕДТА НА ВУЛКАНА  

  Poesía
801 0 15
 

Родих се вдън земя

сред пламък и страст,

а когато пораснах,

поисках да бъда

далеч от нечия власт.


Сега вече корят ме,

че всичко по пътя си

заливам с огън,

но влюбените сърца

са от мен родом.


Вземете от мен

като дар
топлината,

с която земята завивам.

И нека в сърцата ви

да не пониква коприва...

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз много се радвам
  • Трогна ме, Дора!
  • Благодаря, че се отбивате при мен! Трогнат съм!
    (Таня, аз само обикновен! Не съм гениален, повярвай ми! Познавам се добре що за магаре съм !)
  • И аз искам топличко и слънчице... Благодаря!
  • Взех си малко от твойта топлина и оставих да има за другите.Благодаря!
  • За тебе винаги, Вили! !
  • Благодаря, че ме четете и даже коментирате!
    Но Мими, Индианке, Велина, Златке, Люси трябва да знаете, че толкова си вирнах носа, че слънцето вече го изгори! Болииииииииииииии!
    Толкова, колкото Любовта може да изгори едно сърце!

    Но въпреки всичко - Бъдете обичани!
  • Вили, ти си най-прекрасният човек на света! Винаги бъди себе си!
  • Искрено благодаря!
  • Благодаря ти, Вили!
    за добротата, за човешкото, което е толкова силно в теб! (аз зная защо го казвам)... благодаря!
  • Благодаря! Не очаквах! Трогнат съм!
  • Чудесно!!! Браво!!!
  • Силно послание и... пожелание
    Хареса ми стиха ти!
  • Много хубав стих, Вили!!! Поздрави!!!
  • Наистина си като вулкан, Вили!
    Но не от тези от които бих се скрила, когато изригнат!
    Поздрави
Propuestas
: ??:??